Сър Артър Кларк. Снимка: Ройтерс

Преди време човечеството не знае, че Земята е кръгла, нито колко континента има на нея и определено му предстоят вълнуващи търсения на “граали” от всякакъв порядък. Някъде през втората половина на 20 век, когато в много отношения планетата изглежда открита и картографирана до последния сантиметър и до най-малката частица от атома, хоризонтът на мащабното мечтаене се разширява извън пределите й, в селенията на космоса.

Артър Кларк е представител именно на тази звездно-гигантска романтика, която обикновено наричаме “научна фантастика”. Днес, когато откриваме най-вече нови модели на GSM-и и нови формули за непукизъм, тази фраза може би навява предимно асоциации с прашна лавица с книги от познатата ни библиотека “Галактика.” Затова и със смъртта на писателя на 19 март си отива не просто обичан писател, но и един от малкото останали вдъхновители за един от малкото останали идеализми. Защото понятието научна фантастика (както и дейността на Кларк) не се изчерпва до вид кино и литературен жанр, който критиците често пренебрегват като несериозен и маргинален, а е вид отношение към бъдещето на хората и мястото им в света.

Артър Кларк е отдаден и многостранен носител на това отношение. Освен писател, той е също популяризатор на науката и космоса, пише статии и прогнози, създател е на концепцията за геостационарните телекомуникационни сателити, бива номиниран за Нобелова награда. Още като ученик сам си сътворява телескоп и през целия му житейски път този астрономически ентусиазъм очевидно не угасва – дори практикува подводно гмуркане, за да почувства условията на безтегловността. Създател е на над 100 научнофантастични книги, сред които едни от най-известните са “Одисея в Космоса”, “Среща с Рама”, “Градът и звездите”, “Фонтаните на рая”, “Краят на детството”. Филмът на Стенли Кубрик от 1968 “2001: Одисея в космоса” е базиран на разказ на Кларк и е един от признатите шедьоври на жанра, който и днес предизвиква възхитени диспути на предани фенове, ако съдим по форума на imdb.com. Носител е на Ордена на Британската империя, получава и рицарско звание. На последния си рожден ден през декември 2007, когато навършва 90, писателят си пожелава три неща – доказателство за извънземен живот (“Е.Т. да се обади”), човечеството да замени нефта с по-екологични енергоизточници и мир за държавата, в която живее от 1956 – Шри Ланка.

Земята и Луната. Снимка:Уебшотс

Тези негови желания са показателни за цялостното му поведение и принципи, за тематиката на литературата и посланията му. Дейността и думите на Артър Кларк свидетелстват за дълбок интерес към бъдещето на човечеството и възможностите, които стоят пред него, към технологическия прогрес, загадките на космоса и най-вече значението на всичко това за съдбата на хората като цяло и човека по принцип. Нещо повече – той е радетел на оптимизма като съзнателно възприето отношение и за него космоса и научните постижения са както плашещи и проблемни, така и пълни с възможности за подобряване на живота, за красиви открития, и определено за приключения, които си струват. Не случайно е известен и със светлото си чувство за хумор. Космонавтът, стъпил на Луната, Едуин Олдрин, казва за него: “Позитивната визия на сър Артър за бъдещето вълнуваше поколения за изследването на космоса и вдъхнови милиони за научни кариери”. Писателят фантаст Иън Маклиъд твърди: “Онова, което обичах и все още обичам в творчеството на Кларк е неговата склонност да мисли мащабно не само като идеи, но и като философия. Най-прекрасните моменти в най-добрите му произведения са често някои тихи и малки, макар и красиво поставени на фона на огромни разгърнати преди това явления и сцени. Забравете светлинните години, ерите, чуждите звездни ситеми; Кларк винаги е знаел, че най-чудесните, вълнуващи и смразяващи пространства са тези в човешкото сърце и ум.”

Самият Кларк обаче говори най-добре сам за себе си. Ето някои негови мисли, взети от книги, есета, интервюта и подбрани от колекцията на Wikiquote:

“Една от най-важните функции на научната фантастика е да поощри гъвкавостта на ума, да подготви хората да приемат бъдещето без болка. Политиците би трябвало да четат научна фантастика.”

“Всички изследователи търсят нещо, което някога са изгубили. Рядко успяват да го открият и още по-рядко постижението им носи по-голямо щастие от самото търсене.”

“Единственият начин да откриеш границите на възможното е да се осмелиш да прекрачиш отвъд тях в невъзможното”. Снимка:Уебшотс

“Всяка революционна идея изглежда предизвиква три фази на реакция. Те могат да бъдат обобщени в следните фрази:
1. Това е напълно невъзможно
2. Възможно е, но не си струва
3. През цялото време твърдях, че е страхотна идея.”

“Унищожили сме много от пространството на малката Земя, но никога не бихме могли да унищожим онова, което зее между звездите в космоса.”

“Не претендирам да знам всички отговори. Но въпросите определено си струват.”

“Исках да се самоубия. И наистина щях, ако имах оръжие. Обмислях ужасяващи други възможности - хапчета, рязане на вените, скачане от мост, когато един студент ми зададе обстоен въпрос, касаещ теорията на относителността. Просто нямаше начин, след петнайсетминутен размисъл върху Айнщайн, да се върна на идеята за самоубийство. Развод, определено. Възържание, много вероятно. Но за умиране не можеше да става въпрос. Никога не бих сложил преждевременно край на интимната си връзка с физиката.” (”Ричард Уейкфийлд”, Рама II)
“Все още не е доказано, че интелигентността има каквото и да било значение за оцеляването.”

“Не вярвам в Бог, но определено се интересувам от него.”

“Не е лесно да се разбере защо някои екстремни форми на национализъм просъществуват дълго време, след като човекът вече е видял Земята в истинската й светлина - самотна малка сфера сред звездите.”

“Има някакъв обнадеждаващ символизъм във факта, че знамената не се развяват във вакуум.”

“Комуникационните технологии са необходими, но не и достатъчни за нас, хората да се разбираме едни други. Именно затова все още по света има толкова конфликти. Технологиите помагат да събираме и разпространяваме информация, но за да постигнем междучовешко и международно разбирателство, ни трябват качества като състрадание и толерантност. “

“Следващия път когато сте навън в лятна нощ, погледнете нагоре към зенита. Почти вертикално над вас трябва да свети най-ярката звезда на северното небе – Вега от съзвездието Лира. Тя се намира на 26 светлинни години, толкова далечно място, че за нас, съществата с кратък живот това е точка, от която почти няма връщане назад. Отвъд този космически фар, трептящ в синьо-бяла светлина, 50 пъти по-ярък от нашето слънце, ние може би бихме изпратили нашите умове и тела, но никога сърцата си.
Защото преминал отвъд Вега, никой човек не би могъл да се завърне у дома при онези, които е обичал на Земята.”

“Ако възрастен, но изтъкнат учен твърди, че нещо е възможно, то той почти сигурно е прав; но ако казва, че нещо е невъзможно, то е много вероятно да греши.”

“Не претендирам да знам всички отговори. Но въпросите определено си струват.” Снимка: Уебшотс

“Всяка достатъчно развита технология е неразличима от магия.”

“Единственият начин да откриеш границите на възможното е да се осмелиш да прекрачиш отвъд тях в невъзможното”

“Не вярвам в астрологията: ние, Стрелците, сме скептици.”

“Трябва да сме по-малко загрижени за добавянето на години към живота и повече за добавянето на живот в годините.”

“Питат ме понякога как бих искал да бъда запомнен. Имах разнообразна кариера – като писател, гмуркач, популяризатор на космоса и науката. Бих искал да ме помнят най-вече като писател – някой, който е забавлявал читателите, и надявам се, който е разширил въображението им.”